Кои сме ние?
Екипът на 202 ОУ „Христо Ботев“, с. Долни Пасарел.
Какво искахме да постигнем?
Искахме да създадем защитено пространство за разговори с родителите на нашите ученици. Да им дадем възможност да бъдат наши съмишленици и помощници. Често те споделят, че биха се включили, но не знаят с какво да ни помогнат. Направихме анкета и разбрахме с какво могат и имат желание да ни помогнат.
Същевременно, търсихме начин ние (екипът) и учениците ни да се възползваме и в учебно време в максимална степен от стаята, която предстоеше да ремонтираме. Център за приобщаващо образование ни предложи подкрепа и ние грабнахме възможността. Постигнахме целта си родителите да се ангажират активно още от самото начало, като ги помолихме да боядисват с нас, да захванат библиотеките за стените с цел безопасността на децата, да подменят ключове и контакти, да подредят стаята с нас.
Как изглежда пространството?
Поради намаляващия брой ученици през годините, най-горният етаж на училището се е превърнал в склад. В общото пространство на етажа от скоро са разположени три маси за тенис. В първата стая е поместена лабораторията, която всяка година търпи подобрения. Беше назрял моментът да преобразим и следващата стая. С помощта на родители я пребоядисахме от пода до тавана. Поръчахме библиотеки, столове и маси за групова работа. Взехме настолни игри за нашите ученици и играчки за малки деца (3-7 години).
Как го използваме?
Първоначалната идея беше доста скромна, но всички дейности, за които стаята ни послужи през тази година, надхвърлиха очакванията ни. Сигурна съм, че дейностите в нея ще се умножат през следващите години. Досега в стаята се случиха следните дейности:
– Индивидуални родителски срещи. Досега нямаше как родител и учител да говорят на спокойствие в нашето училище. Разговорите се провеждаха в коридорите или фоайето, където винаги има хора.
– Изработване на декорации от ученици, родители и учители за ежегодните ни базари (Коледа, 1 март, Великден). Тук ключова роля изиграха играчките, които осигурихме за деца от 3 до 7 годишна възраст. Досега подготовката за тези базари винаги е включвала родители, но част от тях не можеха да се включат активно, тъй като имат по-малки деца, които правят най-логичното нещо – пипат навсякъде, и родителите не можеха да се отпуснат и да творят спокойно с по-големите си деца. Сега за малчуганите има специален кът с дървено влакче с цял куп релси, мостове и обръщало за смяна на коловозите, както и каравана за игра, прибори за готвене и множество плюшени играчки под формата на плодове и зеленчуци.
– Настолни игри. Една от най-добрите ни идеи. Учениците от прогимназията се качваха след часовете за да играят, а по-малките ученици можеха да се качат в часовете за дейности по интереси.
– Стая за родителите на нашите ученици в самостоятелна форма на обучение, докато изчакват преминаването на техните годишни изпити. Това е една от любимите ми дейности, тъй като част от родителите си бяха взели дни „работа от вкъщи“ и буквално превърнаха стаята в офис с лаптопи и атмосфера на истински работен ден.
– Планираме там да се провеждат часовете по Изобразително изкуство на паралелките от прогимназиален етап през следващата учебна година.
Какво друго включваше проектът?
Другите ни общи дейности с родителите включваха почистване на двора и спортен празник.
