История

202 ОУ „Христо Ботев“ се намира в с. Долни Пасарел. Има специален статут на защитено училище с решение на Министерски съвет.  Училищната сграда е архитектурно издържана с 12 класни стаи, оборудвани училищни и учителски кабинети, компютърен кабинет и физкултурен салон. От 2019г. училището разполага и със специална стая, в която могат да се провеждат индивидуални родителски срещи, учениците да се забавляват с настолни игри, изработват се материали за базарите и др.

През учебната 2019/2020 година в класните стаи учат ученици, в дневна и самостоятелна форма на обучение, разпределени в 7 паралелки от 1-ви до 7-ми клас. В 202 ОУ „Христо Ботев“ преподават 12 учители, като 6 от тях са на възраст между 25 и 35 години. Училището е партньор на програмата „Заедно в час“ и се ползва от нейната подкрепа и сътрудничество. Работим активно с Център за приобщаващо образование и Институт за прогресивно образование.

Училището има 147 годишна история. До 1872г не са намерени данни за наличие на училище. Ако е имало грамотни, те са учили в близките манастири.

Първият местен учител е Георги Гелов Йонов Шумков. Той е роден през 1838г. Когато е 16-17 годишен е пратен да учи в Самоков, при учителите Димитър Тонджоров и Алексо Шипоклийски. Учи две години по Наустницата и Псалтира. Започва като певец в черквата и писар в общината. През 1872г по частен път събира ученици в пригодена за целта стая. Учениците пишат на пясък. След Освобождението за училище бил приспособен турския хамбар за събиране на житния данък – десятък. Понеже е писар в общината, а и синът му става писар – родът му получава името Писарете.

Апостол Вълчев Карчов роден в 1853 год. Той се заселва в с. Герман и открива тяхното училище през 1881 – 1882 год. Апостол Карчов е завършил двумесечни учителски курсове.

На мястото на турския хамбар е построено красиво бяло училище, което сега е читалище. Това става през 1891 – 1892 год. След 1889/90 година почти всички учители са външни – повечето самоковци, но са били вече с гимназиално образование.

Такъв учител е Димитър Самарджиев. За известно време е учителствал Петър Сарафов, баща на артиста Кръстьо Сарафов и на революционера Борис Сарафов. След него – писателя Никифор Попфилипов. Той е роден в Якоруда, но е учил в Самоков и целият му педагогически стаж е в Самоковско. Той е автор на прочутия сборник с разкази „Бирникът дошел“. В този сборник има писано за с. Пасарел. В Пасарел е бил учител през 1891/92 год. През същата година е поставено началото на училищната библиотека.

А през 1896 – до 1899 год. учителствува Христо Иванов – самоковец. Той написва първите исторически бележки за селото и за училището. Не е трите си имена е не може да се установи от кой Самоковски род е. Все по време на неговото учителствуване е въведена летописна училищна книга, въведена е книга за подлежащите ученици за обучение и главна книга с оценките им. В неговия І клас-първо отделение са се учели 52 ученика и в по-горен клас са преминали 27.

След него-10 години учителствува Спиридон Тущев(Самоковец)-редовен начален учител.

На 21.09.1914 год. е назначен Димитър Вучков Коларски. Той е вторият по ред учител – пасарелец след Георги Гелов. Димитър Вучков е завършил с пълно отличие Самоковската педагогическа гимназия. Той е бил красив, строг, взискателен, но при започване на І –та Св. война е мобилизиран. Завършва школата за запасни офицери и заминава за фронта.

След края на войната 1919/1920 год. за главен учител е назначен Михал Николов. Той учителствува в училището до 14 ІХ 1947 год. – 26 години. Бил е взискателен и строг педагог.

От 1930 до 1941 год. учителствува Веселин Георгиев Стефкин. Неговият баща имаше ханче край шосето при Пасарел и голяма овощна градина. Учениците му го помнят с добро.

Асен Янков Стоичков е пасарелец. Той учителствува в началното училище от 1932 до 1940 год. През 1931г. се дипломира като редовен начален учител. Местното училищно настоятелство го иска за учител , но самоковската инспекция не го назначава, защото е с леви убеждения. Едва през 1934 год. Асен Янков Стоичков (Гизерски) получава постоянно учителско място в Пасарел. В последствие прекъсва учителстването поради това, че не желае да ръководи тогавашната ученическа организация „Бранник“ и е принуден през 1941 год. да да замине за София. Записва специалността „Финанси и администрация“ в Софийския държавен университет. Той е вторият пасарелец, който има завършено висше образование.

От 1940 до 1945 год. учителствува Петра Алексиева. Тя е родена в с. Шишманово. А от 1941 –до 1944 год. учителствуват семейство Попгеоргиеви – Надежда и Йордан. Йордан е кмет и главен учител едновременно до 9 септември 1944 год. Тогава абдикира и от двете длъжности. През 50-те години е бил начален учител в с. Горни Окол.

На 21.10.1938 год. в село Пасарел е открита прогимназията – доста по-късно в сравнение с Горни Пасарел, Шишманово, Габра.

Директор е Георги Александров Петров – роден на 1915 год в гр. Дупница. Завършил е учителски институт. Другите две учителки в прогимназията са Елена Николова Георгиева и Светлана Иванова Фратева. Те имат завършено висше образование. Георги Петров създава младежката военна организация „Бранник“. Георги Петров е убит при ръководена от него акция срещу партизаните. Рядко даровита и способна е учителката в ІІІ и ІV отделение – Василка Галева. За нея Никола Янев публикува разказа „Моята учителка“ в книжката „Дивен свят“.

Поради откриване на много нови училища през 50-те години се появява голям недостиг от редовни учители. Назначавани са „волнонаемни“ – те са само със средно образование и нямат понятие от педагогика. От пасарелските гимназисти за кратко време учителствуват Петър Димитров Стоянов ( бил е директор на прогимназията), Димитър Благоев Митев (в началния курс), Йордан Паунов Атанасов, Борис Стайков Марков. Петър Димитров Стоянов беше изтеглен на работа в Самоков и беше председател на ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж) на цялата околия. А от по-младите гимназисти (все за няколко месеца) са учителствували Георги Трайков Благоев и Пенко Стоймиров Илиев.

Сградите за прогимназии са последователно – първата при днешното кметство, втората при моста на река Искър и едва на 16 март 1967г е завършено и новопостроеното голямо училище с над 10 класни стаи. То е проектирано от архитект Вълчев и е построено от строителната бригада на Стоян Стефанов Масларски.

/Из книгата „История за село Пасарел“ от Никола Янев/