България е държава с богата традиция и история. Страна на велики ханове и още по-велики князе и царе. Страна с необятна природа и вековни традиции. Всичко това, което имаме днес е благодарение на точно тези хора от миналото. Хората, които са се борили с неприятеля, които са строили храмове и величествени дворци и били прославени из целия свят. В захласа по това величие, често забравяме, че освен дворци и палати са се строили книжовни школи и културни центрове. Че освен великите владетели важно място заемат и онези, макар и малки по онова време, прослойки от хора, които с перото и мастилото градят и постигат също толкова големи величия. Защото във времена, когато в България обединяващата сила в лицето на царя не е съществувала, книжовниците са били хората, които са повели народа за ръка напред. Които чрез своето дело са ги накарали да се замислят, да се отърсят от илюзорния поглед над нещата и да потърсят родното. Отец Паисий, който първи вижда как собствения му народ го предава, гърчеейки се и чрез своята историийца да ги накара да заобичат своя род и език. Поп Стойко Владиславов, който призовава хората с гръмките думи „ Оле, безразсъдство българско и голяма глупавина! Потъмнели и помръкнали от пиянство и не се хванат да се потрудят да доведат един мъдър даскал и наставник, да научат чедата си на мъдро книжно учение…“, д-р Петър Берон със своя „Учебник за различни поучения“ и много други просветители, които следват стъпките на своите учители от миналото. Будители са били всички онези революционери и обикновени хора, които по някакъв начин са се борили за правда и свобода, макар и с цената на живота си.
1-ви ноември е празникът, в който почитаме именно тези хора, без които българският народ нямаше да пребъде в онези тъмни времена, и благодарение на които днес ние сме това, което сме – будители на своето време. Честит празник!
